Казвам се Виктор и съм на девет. Живея с рядко сърдечно заболяване, което ме държи далеч от училище и приятелите ми. Но един специален ден, благодарение на съученичката ми София, разбрах какво означава истинска радост и надежда.
Една вечер разруши всичко, което наричах семейство. Съпругът ми, Димитър, ме обвини за болестта на сина ни и ме изгони от дома ни в Пловдив. Сега, когато съм останала без нищо, само майчината любов и надеждата ме държат жива.
Казвам се Коко и на седем години чух диагноза, която разтърси целия ми свят. Преживях болка, страх и самота, но открих в себе си сила, за която не подозирах. Ще ви разкажа как една вечер, по време на семейно събиране, се осмелих да изпея песен, която промени всичко.
Аз съм Мария, майката на Елица. В тази история разказвам за най-тежкия ден в живота си – деня, в който трябваше да се сбогувам с дъщеря си, за да даде тя шанс за живот на други деца. Това е разказ за болката, надеждата и избора, който никой родител не иска да прави.
