Казвам се Ивана и десет години живях в сянката на студенината на свекърва ми, опитвайки се да защитя сина си Лъчезар от нейните остри думи и постоянни сравнения. Мъжът ми Даниел никога не намери сили да се изправи срещу майка си, а аз се чувствах като чужда в собствения си дом. Всичко избухна една зимна вечер, когато трябваше да реша дали да продължа да мълча или най-накрая да проговоря.
Още от първия ден, в който държах малката Елица в ръцете си, знаех, че животът ми ще се промени завинаги. Но не подозирах, че най-голямото изпитание няма да бъде майчинството, а борбата между моите разведени родители за вниманието на внучката им. Сега се чувствам разкъсана между любовта към тях и желанието да предпазя дъщеря си от техните стари рани.
В тази история разказвам за най-трудния си момент като учителка в детска градина – когато срещнах Виктория, едно тихо момиченце с тежък семеен живот. Опитах се да ѝ помогна, но се сблъсках с безсилието пред реалността и с въпросите, които ме измъчват и до днес. Това е разказ за болката, надеждата и границите на човешките възможности.
