Казвам се Калина и бях изгонена от абитуриентския си бал заради роклята ми с божури. В самотата на училищния двор плаках и звъннах на най-добрата си приятелка, докато се борех с несправедливостта. В крайна сметка намерих утеха и сила на неочаквано място – бала на братовчедка ми.
Казвам се Калина и тази вечер, в която бях изгонена от абитуриентския си бал заради роклята си, промени живота ми. Болката от унижението ме накара да се съмнявам в себе си, но в прегръдките на семейството и приятелите си намерих сили да се изправя. Историята ми е за срама, който може да те смаже, и за силата, която откриваш, когато най-малко очакваш.
Седя в инвалидната количка, облечена в бяла рокля, и усещам погледите на минувачите – смесица от съжаление и възхищение. До мен е Габриел, мъжът, който избра да остане до мен въпреки всичко. Историята ми е за болката, страха и надеждата, които се преплитат в живота на човек с увреждане в България.
Казвам се Николина, но повече от три десетилетия всички ме познаваха като Никола. Животът ме принуди да скрия коя съм, за да осигуря по-добро бъдеще на дъщеря си Ива. Това е моята изповед за болката, самотата и безкрайната майчина любов.
Казвам се Надежда, но повече от три десетилетия всички ме познаваха като Николай. За да осигуря по-добър живот на дъщеря си Мария, се отказах от женската си същност и живях с тежка тайна, която ме разяждаше отвътре. Това е моята изповед за болката, страха и безкрайната любов на една българска майка.
