Всичко се промени, когато приех свекърва ми у дома след развода ѝ. Семейният уют се превърна в арена на напрежение, а бракът ми започна да се пропуква. Изправена пред избора между себе си и семейството, търся отговор – възможно ли е да спасиш дома си, когато вече не се чувстваш част от него?
Аз съм Мария, на 55 години, и се опитвам да намеря баланс между любовта към съпруга си и границите в нашето смесено семейство. Всяка събота домът ми се превръща в арена на шум, напрежение и неизказани думи, когато доведената ми дъщеря Ива и нейните деца идват на гости. В този хаос губя себе си и се чудя дали някога ще намеря своето място.
Винаги съм вярвала, че историите за ужасни съседи са преувеличени, докато не се сблъсках с нашите. Мечтаният ни дом в покрайнините на София се превърна в арена на постоянни скандали, обиди и полицейски посещения. Сега се питам дали някога ще намерим спокойствие, или ще трябва да се откажем от всичко, за което сме работили.
Аз съм Мария, на 55 години, и животът ми се преобърна, когато се омъжих повторно. Всяка събота домът ми се изпълва с гласове и хаос, които не са мои. Боря се между желанието за спокойствие и чувството за вина, че не мога да обичам децата на мъжа си като свои.
