Бях любимата дъщеря на татко, но сега съм на ръба да бъда изгонена от дома, в който съм израснала. Живеем петима души в тристаен апартамент в Люлин – аз, шестгодишният ми син, родителите ми и по-малкият ми брат Стефан. Сблъскваме се с липса на пространство, напрежение и стари рани, които никога не са заздравели.
В този разказ споделям за напрежението, което изпитах, когато свекърва ми се нанесе при нас и ни постави пред неочаквана и непоносима молба. Семейните конфликти, тайните от миналото и трудните решения разкъсаха връзката ни и ме накараха да се замисля за границите на търпението и любовта. Историята е емоционална, изпълнена с диалози, вътрешни борби и драматични обрати, които ще ви накарат да се замислите за собствените си семейни отношения.
Дъщеря ми Полина ми се обади с молба да се върне у дома за няколко седмици. Приемам я, но усещам, че носи със себе си повече от куфарите си – носи болка, тайни и страхове. В тази история разказвам за нашата борба да се разберем, да простим и да намерим отново пътя една към друга.
Свекървата ми, Мария, живее в нашето малко жилище вече шест месеца. Всичко започна след операцията ѝ на коляното, когато тя наистина имаше нужда от помощ, но сега ситуацията се превърна в изпитание за брака и нервите ми. Чувствам се като чужда в собствения си дом и се чудя дали някой ще ме разбере.