В една студена нощ напуснах дома си с двете си деца, бягайки от съпруг, който превърна живота ни в кошмар. Потърсих помощ при най-добрата си приятелка Мария, но нейната врата остана затворена за нас. Останахме на стълбището, изправени пред бездната на неизвестното и предателството.
Казвам се Мирела и никога не съм вярвала, че родителите ми ще ми обърнат гръб точно когато най-много имам нужда от тях. След поредния тежък скандал с мъжа ми, потърсих спасение у дома, но ме посрещнаха със студени думи и затворена врата. Тази история е моят опит да разбера къде сбърках и защо за една българска жена често няма място между семейството, в което е израснала, и това, което сама е създала.
Казвам се Мария и всеки ден се крия на работа, не защото обичам професията си, а защото домът ми се е превърнал в бойно поле. В тази история разказвам за болката от разбитата любов, за страха да остана сама и за малките стъпки към свободата. Това е моят опит да намеря себе си сред руините на един брак, който някога беше всичко за мен.
В тази история разказвам как почти родих у дома, докато приготвях вечеря за съпруга си Петър. Преживях тежък момент, в който осъзнах колко много съм се изгубила в ролята на съпруга и домакиня, забравяйки за собствените си нужди. Семейните конфликти и очакванията към жената в българското общество ме накараха да се замисля кое е наистина важно.
От години давам цялата си заплата на съпруга си, вярвайки, че така показвам любов и доверие. С времето обаче осъзнавам, че съм изгубила контрол над живота си, а всяко мое действие е под наблюдение. Това е моята борба между страха, съмнението и желанието да бъда независима.
Аз съм Мария, на 30 години, и днес ще ви разкажа за най-тежкото решение в живота ми – да откажа да даря бъбрек на баща си, след години на насилие и унижения. През цялото си детство и младост бях подложена на емоционален и физически тормоз от човек, който би трябвало да ме обича и закриля. Сега, когато той има нужда от мен, аз се изправям пред дилема, която разкъсва душата ми.
На 21 години се чувствам по-самотна от всякога, въпреки че родителите ми са живи и работят. Те ме оставиха да се справям сама в най-важния момент от живота ми, а баща ми беше алкохолик, който тормозеше майка ми, докато тя безмълвно търпеше. Историята ми е болезнено осъзнаване, че понякога най-голямата болка идва именно от семейството, в което си се родил.
В тази история разказвам за живота си като жена, израснала в сянката на строг баща и попаднала в капана на властен съпруг. След като той ни изостави в порутена къща на село, аз и дъщеря ми трябваше да открием сили в себе си, за да оцелеем и да намерим нов смисъл. Това е разказ за болката, страха и малките победи, които ни върнаха надеждата.
Изгоних собствения си син от дома ни и заживях със снаха си. Това решение разтърси цялото ми семейство, но не съжалявам. Само се питам защо толкова дълго търпях и не намерих сили да се изправя срещу него по-рано.
