От години давам цялата си заплата на съпруга си, вярвайки, че така показвам любов и доверие. С времето обаче осъзнавам, че съм изгубила контрол над живота си, а всяко мое действие е под наблюдение. Това е моята борба между страха, съмнението и желанието да бъда независима.
Аз съм Мария, на 30 години, и днес ще ви разкажа за най-тежкото решение в живота ми – да откажа да даря бъбрек на баща си, след години на насилие и унижения. През цялото си детство и младост бях подложена на емоционален и физически тормоз от човек, който би трябвало да ме обича и закриля. Сега, когато той има нужда от мен, аз се изправям пред дилема, която разкъсва душата ми.
На 21 години се чувствам по-самотна от всякога, въпреки че родителите ми са живи и работят. Те ме оставиха да се справям сама в най-важния момент от живота ми, а баща ми беше алкохолик, който тормозеше майка ми, докато тя безмълвно търпеше. Историята ми е болезнено осъзнаване, че понякога най-голямата болка идва именно от семейството, в което си се родил.
В тази история разказвам за живота си като жена, израснала в сянката на строг баща и попаднала в капана на властен съпруг. След като той ни изостави в порутена къща на село, аз и дъщеря ми трябваше да открием сили в себе си, за да оцелеем и да намерим нов смисъл. Това е разказ за болката, страха и малките победи, които ни върнаха надеждата.
Изгоних собствения си син от дома ни и заживях със снаха си. Това решение разтърси цялото ми семейство, но не съжалявам. Само се питам защо толкова дълго търпях и не намерих сили да се изправя срещу него по-рано.
