В тази история разказвам как реших да стана бъбречен донор на непознато дете в Пирогов. Преживях тежки битки със семейството си, със страховете и съмненията в себе си, но любовта и надеждата ме водеха напред. Дали постъпих правилно, когато заложих всичко за живота на едно дете?
Казвам се Десислава и цял живот живея в сянката на баща си – човек с тежък характер, който беляза детството и младостта ми. Когато той се разболя тежко и поиска от мен да му даря бъбрек, се изправих пред най-трудния избор в живота си. Тази история е моят опит да разбера къде свършва дългът на детето и къде започва правото ми на собствено щастие.
В този разказ споделям как една тайна за зачеването на нашия син разтърси семейството ни. Майка ми реагира неочаквано остро, когато разбра, че сме използвали донор, и това доведе до болка, отчуждение и преосмисляне на всичко, което съм вярвала за семейството. Сега се питам дали любовта и доверието могат да оцелеят след такова разкритие.
Аз съм Мария, на 30 години, и днес ще ви разкажа за най-тежкото решение в живота ми – да откажа да даря бъбрек на баща си, след години на насилие и унижения. През цялото си детство и младост бях подложена на емоционален и физически тормоз от човек, който би трябвало да ме обича и закриля. Сега, когато той има нужда от мен, аз се изправям пред дилема, която разкъсва душата ми.
Винаги съм мечтала за голямо семейство, но животът ни поднесе изпитания, които не съм очаквала. След години борба със стерилитета и финансови трудности, най-накрая станахме родители чрез донорство, но когато майката на съпруга ми разбра истината, семейството ни се разпадна. Сега се питам дали любовта е достатъчна, за да преодолее предразсъдъците и болката.
