Стоя на прага на старческия дом в Пловдив, а очите на майка ми Мария са вперени в мен с такъв копнеж, че чувствам, как всичко вътре в мен се къса. С години между нас имаше стена – тя винаги по-строга и затворена, а аз винаги бягах към свободата, към живота навън. Сега, когато вратата се затръшва зад гърба ѝ, не знам дали съм направила най-доброто за нея – или най-лесното за себе си.