В тази история разказвам за болката от семейното отчуждение, когато любимата ми внучка Мария започна да се отдалечава от мен. Съмненията за фаворитизъм между дъщерите ми разкъсаха нашето семейство и ме поставиха пред труден избор. В търсене на изход, се изправих пред въпроса: може ли една баба да спаси внучката си от семейните рани?
Казвам се Мария и цял живот вярвах, че любовта е убежище, докато не се превърна в мишена за подигравки от собствения си съпруг. В тази история разказвам за болката, унижението и безсилието, които изпитвах всеки ден, докато търсех сили да се изправя срещу човека, когото някога обичах безрезервно. Това е разказ за самоуважението, за страха от самотата и за надеждата, че някъде там има по-добро утре.
Животът ми се преобърна в един обикновен вторник, когато разбрах, че съпругът ми Петър не само ме лъже, но и е готов да изостави всичко заради друга жена. Преживях предателство, което ме накара да се съмнявам във всичко, което съм градяла с него. Сега се боря да намеря сили да продължа напред и да разбера къде сбърках.
Винаги съм вярвала, че семейството ми е стабилно, докато не започнах да усещам студенината в погледа на мъжа ми. Пренебрегвах знаците, докато не стана твърде късно и светът ми се срина. Сега, на 53, се питам – какво остана от мен и как да продължа?
Казвам се Агата и от години съм пенсионерка. Децата ми звънят всеки ден, но усещам, че не е от обич, а от задължение – може би заради наследството. В тази история разкривам болката от самотата, разочарованието от близките и надеждата, че някога ще бъда обичана истински.
