Винаги съм вярвала, че приятелството е убежище, където можеш да бъдеш себе си. С години градях връзката си с Даниела, мислейки, че сме неразделни. Един разговор преобърна всичко и ме накара да се запитам: какво всъщност означава да си приятел?
Аз съм Ралица и вярвах, че почивката с мъжа ми Петър и майка му Мария на язовир Батак ще ни сближи. Още от първия ден се почувствах чужда в собственото си семейство, борейки се за уважение и достойнство. Това е история за поставянето на граници, дори когато това означава да рискуваш всичко.
Казвам се Виктория и съм най-голямата дъщеря на баща ми, Стефан. Този разказ е за болката, срама и надеждата, които изпитах, докато гледах как алкохолът разрушава нашето семейство. Писмото ми, написано за училищна задача, промени не само мен, но и всички, които го прочетоха.
Отидох при сина си в София с надеждата за почивка и време заедно, но се оказах затрупана с домакинска работа, без признателност. Преживях разочарование, болка и самота, докато се опитвах да намеря мястото си в живота на детето си. Сега се питам дали любовта и грижата на една майка някога се оценяват истински.
В тази история разказвам за най-тежкия момент в живота ми – когато загубих баща си, без да съм го чул истински. През годините пренебрегвах съветите му, гонейки сляпо мечти и успехи, докато не осъзнах цената на това. Сега се питам дали някога ще мога да си простя и какво бих дал, за да върна времето назад.
В този разказ споделям как дъщеря ми се обиди, че сме ѝ подарили малко пари за сватбата, въпреки че платихме цялото тържество. Ще ви разкажа за болката, която изпитах, когато разбрах, че тя не вижда нашата жертва. Надявам се да ви накарам да се замислите за цената на родителската любов и очакванията на децата.
