Казвам се Мария и съм на шестнадесет. Всяка вечер слушам как баща ми крещи през стената, докато майка ми плаче в кухнята. Това е моята изповед за живота в сянката на алкохолизма и за опита ми да обичам човек, когото бутилката отне от нас.
Стоях на гарата с единствен куфар и треперещи ръце, докато дъщеря ми стискаше ръката ми. След години търпение към алкохолизма и униженията на съпруга ми, най-накрая намерих сили да си тръгна. Сега, на четиридесет и две, се питам: възможно ли е ново начало, когато всички около теб шепнат зад гърба ти?
Това е моята изповед – как след години на саможертва и компромиси заради семейството, бях принудена да взема най-тежкото решение в живота си: да изгоня собствения си син и неговата съпруга от дома. Признавам грешките си като майка и разказвам как чувството за вина ме държеше в плен, докато не се осмелих да се защитя. Но свободата ми дойде на висока цена – и се питам дали наистина си струваше.
