Казвам се Мария и вече месеци наред живея разкъсана между семейството си и непрестанните изисквания на свекърва ми. Опитвам се да запазя мира у дома, докато се боря със собственото си изтощение и усещането, че губя себе си. Това е моят вик за разбиране и опит да намеря изход от омагьосания кръг на семейните задължения.
Винаги съм била човек, който помага, но когато съседката ми започна да разчита на мен да гледам детето ѝ всеки ден, нещата излязоха извън контрол. Чувствам се изцедена и невидима, а страхът да не я обидя ме държи в капан. Сега стоя пред прага ѝ, стиснала юмруци, чудейки се дали ще намеря сили да кажа истината.
От малка бях тази, която изглаждаше конфликтите в семейството ни. Никой не забелязваше, че и аз имам нужда от подкрепа и че понякога ми се иска да избягам от всичко. Днес ще ви разкажа какво се случва, когато винаги си „миротворецът“ и забравиш да се погрижиш за себе си.
В този разказ споделям как ежедневието и липсата на подкрепа ме доведоха до ръба на силите ми. След години саможертва за семейството, взех неочаквано решение, което преобърна живота ни. Сега се питам – има ли граница на търпението и какво означава да бъдеш истински ценен в очите на близките си?
– Навигацията през предизвикателствата на отглеждането на доведено дете може да бъде самотно и неблагодарно пътешествие. Иван се оказва в постоянна битка за уважение и разбиране от своя доведен син, който изглежда решен да отхвърли всяко негово усилие. Как може Иван да преодолее пропастта, когато доведеният му син отказва да направи крачка към него?
