Седях в тъмното, отчаян и безпомощен, когато единствената ми надежда се оказа съседката ми Мария. Тази история разказва за моите дни, прекарани в капана на собственото ми мазе, и за това как човечността и вниманието на един човек могат да спасят живот. Дали самотата е най-големият ни враг, или просто забравяме да се оглеждаме един за друг?
Всичко започна с едно обаждане от брат ми Петър, който ме помоли да поема грижата за нашия дядо Иван. В началото бях изплашена и объркана, но с времето открихме обща страст към градинарството, която ни сближи повече, отколкото някога съм очаквала. Тази история е за трудните избори, семейните конфликти и неочакваните радости, които животът ни поднася.
В тази история разказвам за тежките и светли моменти, които преживях, докато се грижех за моя дядо след неговата тежка травма. През сълзи, гняв и смях, открих нови страни в себе си и в него. Това е разказ за безсънните нощи, семейните конфликти и малките победи, които ни държаха заедно.
В един дъждовен следобед синът ми ме изненада с думите, че баба му има нужда от помощ. Това ме върна години назад, когато отношенията ми с бившата ми свекърва Мария бяха изпълнени с напрежение и болка. Сега, изправена пред избора дали да й помогна, трябваше да се изправя срещу миналото и да реша какъв човек искам да бъда.
В една обикновена вечер в кварталната закусвалня, реших да седна при самотна възрастна жена, която изглеждаше напълно забравена от света. Не подозирах, че този малък жест ще преобърне не само нейния, но и моя живот. Сега се питам: колко често подминаваме хората, които най-много се нуждаят от нас?
Десет години след развода си с Петър, аз – Мария – все още посещавам почти всеки ден бившата си свекърва, баба Станка. В квартала всички шушукат, а новият ми съпруг все по-често ме гледа с подозрение. Но никой не знае истинската причина за тези мои посещения, нито болката, която нося в себе си.
Запознайте се с Мария, 38-годишна жена от Пловдив, която винаги е вярвала, че грижата за възрастни членове на семейството е проста задача. Тя често изразяваше мнението си, че хората трябва да бъдат по-търпеливи и любящи към своите възрастни родители. Въпреки това, когато пое отговорността да се грижи за собствената си майка, бързо осъзна, че предположенията ѝ са далеч от реалността.
