В тази история разказвам за болката от семейното отчуждение, когато любимата ми внучка Мария започна да се отдалечава от мен. Съмненията за фаворитизъм между дъщерите ми разкъсаха нашето семейство и ме поставиха пред труден избор. В търсене на изход, се изправих пред въпроса: може ли една баба да спаси внучката си от семейните рани?
Дъщеря ни е обсебена от разкошните подаръци от дядо си, което води до ревност и напрежение сред нейните братя и сестри. С три деца в нашето домакинство, този дисбаланс създава разрив, който изглежда невъзможно да се поправи.
Винаги съм била внимателна с финансите си и никога не съм се поддавала на излишни луксове. Когато Димитър предложи да стана домакиня, отказах. Ценя независимостта и вярвам в това да изкарвам сама прехраната си. Съпругът ми споделя това убеждение. Животът може да бъде непредсказуем и понякога работата изисква допълнителни часове, но се справяме. Въпреки това, когато свекърите ми взеха решение, което облагодетелстваше дъщеря им пред сина им, това разруши семейните ни връзки.
След като баща ми почина, той остави след себе си скърбяща съпруга и две малки деца. Решението на баба ми относно наследството разцепи нашето семейство, като някои внуци получиха всичко, а други останаха с нищо.
В сърцето на българската провинция, Михаил обожава сина си, Иван, от предишна връзка, докато дъщеря му с Мария, Лилия, се чувства невидима. Въпреки опитите на Мария да поправи семейната динамика, фаворитизмът на Михаил задълбочава разрива, оставяйки емоционални рани, които може никога да не заздравеят.
В много български семейства динамиката на фаворитизма може да създаде невидими разриви, които се задълбочават с времето. Когато едно дете е постоянно предпочитано, другото може да се чувства пренебрегнато и недооценено. Това е историята на Емилия, разказ за емоционално пренебрежение и трудното решение да се дистанцира от семейството си. Нейният брат, Михаил, винаги беше любимецът на родителите им, оставяйки Емилия да се бори с чувства на невидимост и негодувание. Това е причината тя да избере да не се грижи за болния си баща.
