Дъщеря ми Елица ме упрекна, че не мога да ѝ помагам финансово, както правят свекърите ѝ. Аз съм пенсионерка, която я е отгледала сама след смъртта на съпруга ми, но тя не вижда жертвите ми. Тази история е за болката от сравненията, за самотата на възрастта и за надеждата, че някога ще бъда разбрана.
Винаги съм била гръбнакът на семейството си, работех на две места, за да издържам майка ми и брат ми. Когато обаче аз имах нужда от тях, останах сама и предадена. Тази история е за болката от предателството и за трудния избор между себе си и хората, които обичаш.
Казвам се Мария и винаги съм вярвала, че семейството е най-важното нещо. С мъжа ми дадохме всичко за дъщеря ни Виктория, но след като се омъжи за Петър, отношенията ни се промениха. Сега се чудя – къде сбъркахме и заслужаваме ли тази тишина?
Казвам се Елена и цял живот бях гръбнакът на нашето семейство. Подкрепях майка ми и брат ми, жертвах мечтите си заради тях, но когато най-много имах нужда от подкрепа, останах предадена. Тази история е за болката от предателството и тежестта на очакванията в едно българско семейство.
Изпитвам дълбока благодарност към сина си, който се превърна в моя спасителна линия в тези трудни времена. След като баща му ни изостави, когато беше само малко дете, се борех да свържа двата края. Единственото, което ни държеше на повърхността, беше малкият апартамент, който наследих от баба си. Сега синът ми ми помага финансово, но настоява съпругата му никога да не разбере.
Съпругът ми и аз сме в конфликт относно партньора на дъщеря ни. Зет ни липсва амбиция и сменя работи вече повече от година. Междувременно, дъщеря ни се грижи сама за двете деца и домакинството. Тя е в отпуск по майчинство и не може да работи на пълен работен ден. Реших да спра да я подкрепям финансово, докато не направи промяна.
Съпругът ми и аз сме в конфликт заради липсата на амбиция на зет ни. Дъщеря ни се грижи за две деца и домакинството, докато съпругът ѝ преминава от една временна работа към друга. Тя е в отпуск по майчинство и не може да работи на пълен работен ден, но въпреки това е единственият източник на доходи в семейството. Реших да спра финансовата подкрепа, докато той не поеме отговорност.
В началото на септември, татко ми се обади и попита дали аз и съпругата ми, Емилия, можем да му помогнем с наема за следващите месеци. Откакто майка ми почина, той живее сам в малък апартамент в близък град. Имам брат, Михаил, който живее в същия град като нас. Предположих, че татко също е потърсил помощ от Михаил. Малко знаехме, че усилията ни да го подкрепим ще разкрият тайна, която ще разруши семейните ни връзки.
