Казвам се Ирина и вече дванадесет години съм омъжена за Михо – човек, за когото парите са всичко. Историята ми е за това как се опитах да си върна достойнството и независимостта, разкъсвана между желанието да запазя семейството и нуждата да се освободя от задушаваща връзка. След години на мълчание, потиснати скандали и забравени мечти, се питам дали бягството е единственият начин да си спомня коя съм.
От години давам цялата си заплата на съпруга си, вярвайки, че така показвам любов и доверие. С времето осъзнавам, че съм изгубила контрол над живота си, а всяко мое действие е под наблюдение. Това е моята борба между страха, съмнението и желанието да бъда независима.
Винаги съм вярвала, че семейството е над всичко. Но когато осъзнах, че подкрепата ми превръща дъщерите ми в съперници, а мен – в заложник на собствената си доброта, се изправих пред най-трудното решение в живота си. Сега, след години жертви, се питам: кога е време да започнеш да живееш за себе си?
В тази история разказвам за болката и объркването, които изпитвам като майка, когато синът ми, вече зрял мъж с жена и дете, все още разчита на нас за финансова подкрепа. Разкривам семейните ни конфликти, съмненията и вината, които ме измъчват, докато се опитвам да намеря границата между любовта и помощта. Питам се дали сме го разглезили или просто животът днес е твърде труден за младите семейства.
Винаги съм вярвала, че подкрепата към децата ми е най-голямото ми призвание. Но когато осъзнах, че помощта ми ги разделя, а не ги сближава, трябваше да избера между тяхното щастие и собственото си спокойствие. Сега стоя на прага на нов живот, изпълнена с вина, но и с надежда.
Търсене на насоки за управление на емоционалното и финансово напрежение от двама братя и сестри, които са безработни повече от година и разчитат силно на нашата майка за подкрепа.
