В един обикновен вторник разбрах, че майка ми не гледа децата ми само от любов, а очаква възнаграждение. Това разтърси представите ми за семейството и ме накара да се замисля за истинската цена на помощта и обичта. В крайна сметка, тази криза ни сближи повече от всякога.
Казвам се Виктория и след внезапната смърт на съпруга ми останах сама с трите ни деца. Майка ми отказва да ми помага с гледането им, а аз трябва да работя, за да ги изхранвам. Всеки ден се боря със страха, умората и вината, че не мога да бъда едновременно добра майка и осигуряващ родител.
Винаги съм била човек, който помага, но когато съседката ми започна да разчита на мен да гледам детето ѝ всеки ден, нещата излязоха извън контрол. Чувствам се изцедена и невидима, а страхът да не я обидя ме държи в капан. Сега стоя пред прага ѝ, стиснала юмруци, чудейки се дали ще намеря сили да кажа истината.
Дъщеря ми ме обвинява, че съм лоша баба, защото отказвам да гледам внуците си. Животът не е бил лесен, но съм намерила своето щастие. На 60 години все още работя, докато съпругът ми се бори с болест. Дъщеря ми, сега на 38, е безработна и разчита много на мен.
