Влизам вкъщи като буря, носейки торби от магазина, и в кухнята заварвам непознат мъж да пие моето кафе. Майка ми, Елена, стои до него с поглед, пълен с вина. Това е моята история за предателството, самотата, семейните граници и как една изоставена градина ми показа пътя към прошката и новия живот.
Това е историята на едно българско семейство, което за първи път остава само, след като децата им заминават на лагер. В тишината на градината, между мен и съпруга ми Петър, изплуват стари рани, неизказани думи и страхове за бъдещето ни. През това лято се опитваме да разберем дали сме останали само родители или все още сме съпрузи.
След пенсионирането си, аз и съпругът ми решихме да инвестираме в малко имение на село близо до нашия град. Вложихме много усилия в създаването на красива зеленчукова и плодова градина, мислейки за нашите внуци. Реакцията на снаха ми обаче не беше това, което очаквахме, и доведе до неочакван обрат на събитията.
От малка Емилия беше запленена от красотата и разнообразието на цветята. Тя спираше пред всяка градина, която минаваше, омагьосана от палитрата от цветове и форми. В къщата на леля си тя се губеше в градината, привлечена от нежните венчелистчета и ароматните ухания.
