Първият крясък на Цвети още звучи в главата ми – бутилката със слънчогледово олио се търкулна изпод ръцете ми право на белия килим, оставяйки петно по-голямо от достойнството ми. Соседите често ме наричаха дребния некадърник на блока, а моите гафове винаги намираха начин да се превърнат в градски легенди. Тази история е за обич, срам и битки за уважение – и несигурността дали верният път не се губи именно във водовъртежа на малките семейни войни.