Стоях в тесния коридор на апартамента на дъщеря ми, обута само по чорапи, с внука ми Момчил, плачещ в ръцете ми – а наоколо кипеше безкраен хаос. Влязох в тази роля на баба, мислейки, че ще давам любов и подкрепа, но за една седмица преживях умора, безсънни нощи и разочароващи разговори, които разтърсиха основите на нашите семейни отношения. Сега стоя, размишлявам и се питам – трябва ли да жертваме себе си, за да угодим на близките?