В този разказ споделям как една вечер, след години на търпение и саможертва, най-накрая се осмелих да кажа на съпруга си, че повече няма да нося цялата тежест на домакинството сама. Това беше моментът, в който всичко се промени – за добро или лошо. Историята ми е за границите, които трябва да поставим дори на най-близките си хора, и за болката, когато те отказват да пораснат.
След 20 години брак съпругът ми поиска развод, защото отказах да се грижа за болната му майка. Изтощението, самотата и чувството за вина ме разкъсваха, докато се борех между дълга към семейството и собствените си граници. Сега се питам: къде свършва любовта и започва саможертвата?
В един дъждовен следобед, докато дъщеря ми Мария отново ме моли да уредя нещо за нея, осъзнавам, че три десетилетия съм живяла повече за нейното спокойствие, отколкото за себе си. Винаги съм искала да бъда най-добрата майка, но сега се питам дали не съм я направила твърде зависима от мен. Историята ми е за любовта, границите и трудния избор да пуснеш детето си да порасне.
