Казвам се Зорница и вече година живея с майка ми под един покрив. Нейното присъствие разклаща връзките между мен, съпруга ми и двете ни деца. Всеки ден се боря със съвестта си – лоша дъщеря ли съм, щом копнея за собствено пространство и спокойствие?
Винаги съм вярвала, че след пенсионирането ще намеря спокойствие, но животът ме изненада, когато дъщеря ми Катя се върна при мен след развода си. Опитвах се да бъда опора, но скоро разбрах, че съм се превърнала в бавачка, готвачка и спонсор. Сега се питам: къде е границата между майчината любов и саможертвата?
Животът ми се преобърна, когато синът ми Даниел и снаха ми Мария останаха сами с две малки деца и трето на път. Аз, Зоя, се опитах да помогна, но напрежението между нас нарасна до точка на разрив. Историята ми е за болката, гордостта и трудния избор между помощта и границите.
Казвам се Елена и цял живот се боря с усещането, че съм чужденка в семейството на съпруга си. На семейни събирания ме гледат като натрапник, но когато имат нужда от помощ, първа ме търсят. Тази история разказва за болката, гнева и надеждата ми да намеря своето място.
