Казвам се Ивана и животът ми се превърна в постоянна борба между дълговете на свекърва ми и любовта към сина ми. Всеки ден се разкъсвах между чувството за вина, семейните конфликти и собствените си граници. Днес споделям историята си, за да намеря отговор на въпроса: къде свършва отговорността към другите и започва грижата за себе си?
Винаги съм вярвала, че външната красота е най-важното за една жена, но животът ми показа, че истинската красота идва отвътре. След болезнени уроци и лични изпитания, разбрах, че грижата за себе си е много повече от това как изглеждам. Тази история е за моето пътуване към себеосъзнаване и приемане на истинската ми стойност.
„След десетилетие брак и отглеждане на две енергични момчета, животът като домакиня далеч не е лесен. Иван е на девет, а Петър е на шест. Между училищните ангажименти, тренировките по футбол и безкрайното пране, едва имам момент за себе си,“ споделя 36-годишната Мария. Бях на 25, когато срещнах Георги. Повечето ми приятели вече бяха женени и се чувствах сякаш изоставам.“
„Като всяка жена, винаги съм мечтала за щастливо и силно семейство. Женени сме от 10 години и през тези години съм изпълнявала перфектно ролята си на съпруга – винаги подкрепяйки съпруга си, който носи парите вкъщи,“ казва Мария. „Направих всичко възможно, за да подобря живота ни по всякакъв начин. Исках домът ни да бъде приятен, красив и уютен. Но…“