Винаги съм вярвал, че малкият ни двор в покрайнините на Пловдив е нашата крепост, но животът ме принуди да го продам. Години по-късно синът ми Димитър, вече баща, неволно разпали стари семейни рани, когато реши да си върне парцела. Сега се чудя дали някога ще намерим мир помежду си или земята ще ни раздели завинаги.
В този разказ споделям как брат ми Петър се отказа от отговорността към нашата майка, когато тя се разболя тежко, и как това разруши семейството ни. Преживях предателство, болка и борба за справедливост, докато се опитвах да защитя майка си и дома ѝ. Историята ми е зов за размисъл за цената на семейството и моралните избори, които правим.
Всичко започна с едно телефонно обаждане от брат ми Георги, което преобърна живота ми. Доверих му се с всичко, което имах, вярвайки, че семейството никога няма да ме предаде. Но понякога най-близките ни хора могат да ни наранят най-дълбоко.
