Седя в инвалидната количка, облечена в бяла рокля, и усещам погледите на минувачите – смесица от съжаление и възхищение. До мен е Габриел, мъжът, който избра да остане до мен въпреки всичко. Историята ми е за болката, страха и надеждата, които се преплитат в живота на човек с увреждане в България.