Казвам се Зорница и израснах в малко село в Северна България. След смъртта на баща ми майка ми остана сама да се грижи за мен и брат ми Петър, който е в инвалидна количка. Един ден, когато колата ни окончателно се развали, събрах смелост да потърся помощ от нашия заможен съсед господин Колев – решение, което преобърна живота ни.
Казвам се Зорница и цял живот гледам как майка ми се бори за брат ми, който е с увреждания. Когато се наложи да поискам помощ от нашия заможен съсед, не подозирах, че ще се изправя пред истинското лице на човешката доброта и алчност. Тази среща преобърна представите ми за хората и ме накара да се замисля за цената на достойнството.
Казвам се Богдан и преди катастрофата имах всичко – успешен бизнес, семейство, уважение. Един миг ме остави в инвалидна количка и ме накара да се затворя в себе си, убеден, че съм бреме за близките си. Но съпругата ми Зорница и децата ми не се отказаха от мен, а аз трябваше да се науча отново да обичам и да вярвам в себе си.
Казвам се Ивайло и съм на 12 години. Роден съм с церебрална парализа, а сестра ми Мария е моят най-голям герой. Тази история разказва за деня, в който тя реши да поеме съдбата ми в свои ръце и промени нашето семейство завинаги.
Животът ми се преобърна в една нощ, когато катастрофата остави Мария с белези, които промениха всичко. Въпреки страха и неодобрението на близките, останах до нея, защото любовта ни беше по-силна от всяка болка. Заедно създадохме семейство, но пътят ни беше осеян с изпитания, които ме накараха да се запитам: заслужава ли си да се бориш за любовта, когато целият свят е срещу теб?
Казвам се Зорница и никога няма да забравя деня, в който трябваше да поискам помощ за майка ми и брат ми от нашия съсед, господин Димитров. Този момент на отчаяние разкри неподозирани истини и разтърси представите ми за хората около нас. Сега се питам – колко често се заблуждаваме по външния вид и колко струва истинската доброта?
В един обикновен софийски апартамент, животът ми се преобърна след инсулт, който ме остави прикована към леглото. Моят съпруг Димитър, който никога не беше държал четка за коса, се научи да сплита плитки и да прави кокове, за да ми върне усещането за женственост и достойнство. Това е нашата история за болка, надежда и безусловна любов.
