Изборът да мълча или да кажа истината
Седях на кухненската маса, чувах как вятърът блъска по прозорците, а мислите ми се удряха в черепа ми така, както бурята разтърсваше панелката ни. Мама току-що беше хвърлила онзи поглед, който означаваше единствено: „Денонощно живеем с лъжи, а ти стоиш и си мълчиш!“ и за мен светът спря. Срещу мен седеше брат ми Калин, потънали в напрежение очи, чакайки думите, които все не слизаха от гърлото ми.