Винаги съм се чувствала невидима – затворена между мълчанието на майка ми и гнева на баща ми в нашия малък апартамент в Люлин. Един ден открих старата четка на дядо ми в килера, и това събуди у мен надежда, че мога да наруша тишината и да бъда чута. Това е историята за моята борба да намеря своя глас сред семейния натиск и тежестта на осъждането.
След 28 години брак с Иван и две пораснали деца, аз, Мария, се оказах изгубена между ролите на майка и съпруга. Когато децата напуснаха дома, тишината ме удари като шамар и ме накара да се замисля коя съм всъщност. Това е историята за моето завръщане към рисуването, за болката и надеждата, които ме промениха завинаги.
Аз съм Стефан, художник от малък град, който се чувства изгубен в свят без цвят и вдъхновение. Обкръжен от хора, които не разбират моята страст, и град, който задушава креативността ми, започвам пътуване към намирането на смисъл в изкуството и живота си. Но понякога търсенето на вдъхновение води до неочаквани места.
