Живея сама в София, град, който никога не спи, но въпреки това се чувствам изолирана. Въпреки че съм постигнала независимост, самотата ме преследва и ме кара да се замисля за истинското значение на свободата. Историята ми разказва за борбата между независимостта и самотата в един голям град.
След години на поставяне на семейството ми на първо място, най-накрая реших да предприема самостоятелно пътуване, за да се преоткрия. Малко знаех, че това решение ще създаде разрив между мен и семейството ми, оставяйки ме да се чувствам по-изолирана от всякога.
Нашата дъщеря, Емилия, е на 30 години и съпругът ми и аз сме все по-загрижени, че тя може никога да не намери своя собствен път и да напусне дома ни. Емилия работи дистанционно, рядко излиза навън и социалният ѝ живот е практически несъществуващ. Как ще срещне някого, който може да види отвъд нейния затворен начин на живот?
Претоварена съм и имам нужда някой да ме изслуша. Партньорът ми и аз сме на 28 години и въпреки че сме изградили живот заедно, се боря да намеря баланс.
Най-добрата ми приятелка, Мария, наскоро стана майка за първи път. Бяхме неразделни от студентските си години, споделяйки безброй спомени и мечти. Винаги съм вярвала, че нашето приятелство ще устои на всяко предизвикателство. Но с появата на нейното бебе, всичко се промени към по-лошо. Мария започна да се изолира и пренебрегваше своето благополучие, което беше рязък контраст с жизнената жена, която беше преди. Нашите чести излизания се превърнаха в далечен спомен.
