Още в първите часове след раждането си, Иван е изоставен от родителите си заради диагноза с рядко генетично заболяване. Израснал в системата за приемна грижа, той се сблъсква с множество предизвикателства. Това е историята на неговите невидими борби и суровите реалности, които преживява.
Мъжът ми ме напусна за друга жена, когато дъщеря ни беше само на две години. Петнадесет години по-късно, дъщеря ми започна да ме обвинява за всичко, което се е случило в живота ѝ. Сега, на петдесет и две години, се чувствам като посмешище, благодарение на собственото си дете.
След като посветих живота си на отглеждането на децата си, Иван и Мария, като самотна майка, сега се нуждая от тяхната подкрепа в по-късните си години. Обаче, когато дойде време те да ми помогнат, горчив спор за това кой трябва да ме приеме води до неочакван и сърцераздирателен изход. Историята разкрива сложните семейни отношения и предателството, което може да се случи дори в най-близките връзки.
Когато майка ни почина, сестра ми и аз останахме сами да се справяме с живота. Тя трябваше да бъде моят настойник, но вместо това изчезна от живота ми. Сега, след години на мълчание, тя иска да се свържем отново и да се премести при мен. Чувствам се объркан и не съм сигурен дали мога отново да ѝ се доверя.
Баща ми ни напусна, когато бях дете, оставяйки майка ми да ме отгледа сама. Тя никога не се омъжи повторно, посвещавайки живота си на моето възпитание. Сега, десетилетия по-късно, той иска да се свърже отново, но аз съм разкъсана между любопитство и негодувание.
Седяхме в мълчание, и двамата се борехме с внезапната празнота в живота си. Синът ми беше изоставен от приятелката си, а аз бях оставена от партньора си. Никой от тях не намери смелост да се изправи пред нас. Един прост текст сложи край на връзката ми от 15 години. Синът ми получи само мълчание. Останахме сами да събираме парчетата.
