Започнах този ден с обичайното безпокойство — гладни, намокрени и с отчаяно чувство, че светът ни е обърнал гръб. Не подозирах, че още същия следобед, с брат ми Иво, ще се окажем пред вратата на стара каравана при човека, когото всички в селото наричаха „лудия дядо Петко“. Срещата ни с него и неговата неподозирана доброта ни научи, че понякога спасението идва откъдето най-малко го очакваш.