Отидох при сина си в София с надеждата за почивка и време заедно, но се оказах затрупана с домакинска работа, без признателност. Преживях разочарование, болка и самота, докато се опитвах да намеря мястото си в живота на детето си. Сега се питам дали любовта и грижата на една майка някога се оценяват истински.
Винаги съм вярвала, че семейството е най-важното нещо на този свят. Когато дъщеря ми Мария не можеше да има деца, реших да направя нещо, което промени живота ни завинаги. Сега, след всичко преживяно, се питам дали любовта понякога не изисква твърде висока цена.
Цял живот се раздавах за семейството си, но днес се чувствам ненужна. Децата ми пораснаха и сякаш вече няма място за мен в техния свят. Болката от това да бъдеш майка, която е дала всичко, а сега чува, че се меси, е по-силна от всичко.
