Емилия и съпругът ѝ, Иван, ценяха своята автономия и работеха усилено, за да поддържат живот без финансови ограничения. Въпреки това, майката на Иван често се намесваше с нежеланата си помощ, само за да я използва като средство за контрол. Това е историята за това как Емилия се опита да се утвърди, само за да открие, че някои битки са по-трудни за спечелване.
Бях срещнала свекърва си, Мария, само няколко пъти преди това – веднъж на вечеря за Коледа и след това на нашата сватба. Тя живее с най-малката си дъщеря, Емилия, и семейството ѝ в Пловдив. Първоначално всички ме приеха топло и бях развълнувана да стана част от семейството на съпруга ми Иван. Въпреки това, когато се роди дъщеря ни Лилия, всичко се промени към по-лошо.
Връзката ни със семейството беше силна, или поне така си мислех. Свекърва ми и аз споделяхме мирни отношения, изпълнени с взаимно уважение и разбиране. Но всичко се промени, когато тя настоя да променим живота си, за да изпълним желанието ѝ да живее по-близо до сина си в друг град.
Млада двойка получи къща като сватбен подарък. Те живееха там няколко месеца преди сватбата, но сега къщата е официално на името на сина. След сватбата, свекървата и снаха не можаха да се разберат – те уж получиха къщата, но документите все още не са готови. Освен това, не позволяват на снаха да бъде добавена в нотариалния акт.
