В този разказ споделям най-тежкия момент в живота си – когато жена ми попадна в болница за спешна операция. През отчаянието, страха и безсилието, единственото, което ми остана, беше молитвата. Вярата ми помогна да намеря сили да бъда до нея и да се справя с болката.
Животът ми се преобърна, когато разбрах, че жената, която обичам, вече не е същата. В този хаос единствената ми опора се оказа тъщата ми, макар че никога не съм вярвал, че ще стигна дотам. Сега се чудя дали да се боря за брака си или да се доверя на интуицията си и да потърся щастието си другаде.
Стоях в кухнята, загледана в мивката, докато гласовете на съпруга ми и дъщеря ни се преплитаха в съседната стая. Бях изгубила себе си в рутината и болката от един брак, който вече не ме топлеше. Това е разказът за моето търсене на смисъл и пътя към себе си сред българската действителност.
Това е историята на едно българско семейство, което за първи път остава само, след като децата им заминават на лагер. В тишината на градината, между мен и съпруга ми Петър, изплуват стари рани, неизказани думи и страхове за бъдещето ни. През това лято се опитваме да разберем дали сме останали само родители или все още сме съпрузи.
