В тази история разказвам за себе си – Мария, жена, която някога вярваше, че домът е всичко. С времето обаче грижата за дома се превърна в бреме, а аз започнах да губя себе си сред купчините пране и неизказаните думи. Това е разказ за болката, вината и надеждата да намеря отново пътя към себе си.
В свят, в който всяка жена трябва да блести, натискът да се отличиш може да бъде непосилен. Всяка жена носи своите мечти и амбиции, но какво се случва, когато тежестта на обществените очаквания стане твърде голяма? Тази история разглежда живота на Мария, Елена и Виктория, три жени от различни краища на България, всяка от които се бори със собственото си чувство за самооценка. Докато навигират сложностите на идентичността и амбицията, те откриват, че не всяко пътуване завършва с триумф.
На 37 години съм и съм омъжена за моята университетска любов, Иван, вече 12 години. Винаги съм се възхищавала на Иван по време на студентските ни години, но никога не съм мислила, че пътят ни ще ни доведе дотук.
Емоционален разказ за борбата на една жена да открие своята идентичност и цел след години на безкористно посвещение на семейството си, само за да открие, че пътят е далеч от завършен.
