В тази история разказвам за момента, в който осъзнах, че любовта ми към съпругата ми е изчезнала след 30 години брак. Преживях вътрешна борба, вина и страх от промяната, докато се опитвах да намеря смисъл и нов път напред. Това е разказ за трудните решения, които понякога трябва да вземем, когато животът ни изненада.
Казвам се Мария и на петдесет години останах сама, след като съпругът ми Георги ме напусна заради по-млада жена. Цял живот вярвах, че любовта ни е истинска и вечна, но се оказа, че съм живяла в илюзия. Сега се боря със самотата, с предателството и с въпроса дали някога ще мога да простя – на него и на себе си.
Внезапната промяна в поведението на съпругата ми, която започна да се държи като „истинска вещица“, ме накара да се замисля за кризата на средната възраст и за нашето дългогодишно семейство. Със съпругата ми сме женени повече от 30 години и имаме две деца, но последните й действия ме оставят объркан и разтревожен. Тази история разказва за нашите усилия да разберем и преодолеем тази криза, докато се опитваме да запазим семейството си цяло.
