Вдигнах слушалката с треперещи ръце, докато майка ми крещеше на отсрещната страна – отново, защо пак аз руша всичко? Думите й като нож режат в мен, а умът ми безмилостно търси изход от живота, който отдавна не ми принадлежи, но и страхът да остана без семейство, без всичко познато, ме държи в плен. И не мога повече да се лъжа — достатъчно съм се мъчила да се вместя, време е да запитам: къде минава границата между собственото ми щастие и страха им от това да бъда различна?