Още от първия ден на брака ми с Иван усещах, че майка му, госпожа Стефка, държи юздите на нашия живот. Когато разбрахме, че Иван не може да има деца, той не намери сили да го каже на майка си – тази тежка истина трябваше да изрека аз. Това е моята история за борбата за достойнство, любов и правото да бъда чута.
Преместихме се на морето с надежда за ново начало, но спокойствието ни бе разбито от пристигането на свекърва ми. Тя никога не ме прие напълно и не пропускаше възможност да подчертае колко различна съм от нейния син. Сега, изправена пред избора дали да се боря за семейството си или да се предам, се питам: заслужава ли си да жертвам себе си заради чуждото одобрение?
В една студена ноемврийска сутрин чух майка ми да казва, че съм просто тежест в живота ѝ. Без работа, самотна майка, всеки ден се боря с осъдителните погледи на семейството си и с умората от оцеляването. В тази история разказвам как под тежестта на майчинството отчаяно търся себе си, докато всички очакват да се срина.
Сърдечен разказ за това как вярата и молитвата бяха изпитани, когато свекърът ми се опита да завладее дома ми по време на отсъствието на съпруга ми, оставяйки ме да се изправя пред несигурно бъдеще.
