В тази история разказвам за най-болезнения период от живота си – когато бракът ми с Иван се разпадна не заради изневяра, а заради невъзможността да имаме дете. Преживяхме години на надежда, отчаяние и натиск от семейството му, докато любовта ни бавно се превърна в сянка. Сега се питам дали някога ще намеря сили да простя на себе си и на него, че позволихме мечтата за наследник да ни раздели.
Казвам се Людмила и съм бременна, но моят приятел Петър отказва да се ожени за мен, а майка му го подкрепя. Останах сама срещу тяхната воля, докато баща му застана на моя страна. Сега съм на кръстопът и не знам дали да се боря за нашето бъдеще или да тръгна по свой път.
Още от първия миг, в който видях бъдещата жена на сина ми, усетих, че не е правилният човек за него. Тя беше постоянно залепена за телефона си, а аз се борех с усещането, че семейството ни ще се промени завинаги. Това е моята история за съмненията, сблъсъка на поколенията и трудния път към приемането.
Всичко започна с един телефонен звън и отчаяна молба за помощ. Дарих бъбрека си на непозната, а после животът ни се преплете по неочакван начин. Но не всяка жертва води до щастлив край – понякога болката остава завинаги.
Животът ми се преобърна, когато първият ми брак се разпадна и останах сама с дъщеря си. В отчаянието си потърсих любов отвъд границите и срещнах Димитър, българин, който от години живее в Чикаго. Надявах се на ново начало, но съдбата ми поднесе неочаквани изпитания, които ме накараха да се запитам дали щастието е въпрос на избор или на компромис.
