Казвам се Елисавета и на петдесет и две години реших да обичам отново, въпреки че семейството ми никога не прие мъжа, когото избрах. Историята ми е за смелостта да следваш сърцето си, за страха от осъждане и за надеждата, че щастието няма възраст. Преживях предразсъдъци, кавги и самота, но открих, че свободата да обичаш е най-големият подарък, който можеш да си направиш.