Събуждам се отново от шума на кафеварката и напрегнатите гласове на родителите ми, усещайки тежестта на съжителството в нашия малък апартамент в Люлин. Караниците, липсата на лично пространство и невъзможността да се отделя ме задушават, но във вярата и молитвата намирам кътче спокойствие. Това е моята история за оцеляване, прошка и помирение със семейството и със себе си.
Живея с родителите си в двустаен панелен апартамент в Люлин. Всеки ден се боря с липсата на лично пространство, семейни конфликти и усещането, че съм заседнала. Вярата и молитвата ми помагат да намеря мир сред хаоса и да не изгубя себе си.
В този разказ аз съм Емил, обикновен човек от Люлин, който се опитва да балансира между собственото си семейство и нуждите на сестра си Мария. След поредното опразване на хладилника от нея и децата ѝ, напрежението у дома ескалира и аз съм изправен пред трудния избор между помощта към близките и грижата за собственото ми семейство. Историята разкрива болката, вината и дилемите, които изпитва всеки българин, когато семейството се превърне в поле на битка между любовта и оцеляването.
В тази история разказвам за живота си като самотна жена в панелен блок в Люлин, София. След развода ми, тишината в апартамента се превърна в мой най-голям враг, а опитите ми да намеря смисъл и близост ме изправиха пред болезнени истини за себе си и хората около мен. Чрез срещи със съседи, стари приятели и собствените си страхове, се питам дали самотата е свобода или затвор.
Започвам разказа си в най-тъмната нощ на живота ми, когато останах сама с малката си дъщеря и без стотинка в джоба. През сълзи и унижения, през безброй откази и предразсъдъци, намерих сили да се изправя и да създам свой малък бизнес, който промени не само нашия живот, но и вдъхнови други жени. Днес говоря пред хората за силата на майчината любов и за това как никога не трябва да се отказваш, дори когато всички врати са затворени.
