Още от дете в ушите ми кънтеше майчиният съвет никога да не пускам приятелка сама вкъщи. Дълго го смятах за суеверие, докато самотата и нуждата от близост не ме накараха да го пренебрегна. Тогава разбрах, че понякога най-големите уроци идват от болката, която не сме очаквали.
Още чувам гласа на майка ми, докато стоя сама с бебето на ръце, а приятелството ми с Мария е на изпитание. Изолацията ме задушава, но страхът от предателство и старите семейни рани не ми дават покой. Дали да се доверя на приятелката си или да остана вярна на майчината заръка?
Станах свидетел на разпадането на брака си в един обикновен вторник, когато съпругът ми, с когото бяхме заедно 16 години, се прибра и поиска развод. В този момент си спомних думите на майка ми за силата на жената и за това как никога не трябва да се отказвам от себе си. Историята ми е за предателството, болката и трудния път към ново начало.
