В деня на моя седемдесети рожден ден реших да сбъдна мечтата си за голям празник, но това предизвика буря в семейството ми. Синът ми Петър и снаха ми Мария имаха други планове за спестяванията ми, което доведе до болезнени конфликти и тежки мълчания. Сега, сред останките от празника, се питам дали щастието от един ден си струваше цената.
Една ноемврийска вечер получих писмо, което разтърси целия ми свят. Съпругът ми ме напусна, останах сама с двете си дъщери и години наред се борих да задържа семейството ни цяло. Днес, когато най-сетне съм сама, се питам: струваше ли си всичко това?
Израснах в малко село с майка ми и по-голямата ми сестра, където животът беше тежък и изпълнен с лишения. Когато реших да напусна дома и да търся щастието си в София, сестра ми ме нарече егоистка, а майка ми остана сама с фермата. Сега се чудя – предадох ли семейството си или просто избрах да живея собствения си живот?
Казвам се Надежда, но повече от три десетилетия всички ме познаваха като Николай. За да осигуря по-добър живот на дъщеря си Мария, се отказах от женската си същност и живях с тежка тайна, която ме разяждаше отвътре. Това е моята изповед за болката, страха и безкрайната любов на една българска майка.
