Това е моята изповед – как след години на саможертва и компромиси заради семейството, бях принудена да взема най-тежкото решение в живота си: да изгоня собствения си син и неговата съпруга от дома. Признавам грешките си като майка и разказвам как чувството за вина ме държеше в плен, докато не се осмелих да се защитя. Но свободата ми дойде на висока цена – и се питам дали наистина си струваше.
Винаги съм искала да бъда добра майка, но когато синът ми Димитър и съпругата му Елица се нанесоха у дома, животът ми се превърна в кошмар. Преживях предателство, манипулации и болка, докато не взех най-трудното решение – да ги изгоня. Сега се питам: къде свършва майчината обич и започва самоуважението?
Казвам се Мария, на 59 години съм, а дъщеря ми Виктория е на 32. Преди двадесет години напуснах България, за да работя в чужбина и да й осигуря по-добър живот, но днес тя ми се сърди, че съм я оставила, когато най-много ме е имала нужда. Това е моята изповед за вината, самотата и трудните избори на една българска майка.
Още от първия момент, в който прекрачих прага на новия си апартамент в София, знаех, че няма връщане назад. Майка ми не спираше да ме преследва с гневни съобщения, обвинявайки ме, че съм изоставила болния си брат и семейството си. Всеки ден се боря с вината, страха и въпроса: заслужавам ли да бъда свободна?
