Казвам се Весела и цял живот съм се раздавала за двете си дъщери, забравяйки за себе си. Днес, когато те имат свои семейства и кариери, усещам празнота и болка от тяхната дистанция. Това е моята изповед за майчината жертва, разочарованието и вечния въпрос – къде сбъркахме?
В тази история разказвам за живота си с майка ми Мария, която сама ме отгледа и жертва всичко за мен и брат ми Петър. След години на мълчание и недоизказани думи, се опитвам да намеря начин да ѝ благодаря истински, но животът ни поднася неочаквани изпитания. Това е разказ за вина, любов, прошка и търсенето на смисъл в малките жестове.
Винаги съм вярвала, че майчината обич е безусловна, но животът ме постави пред изпитания, които не съм очаквала. След като съпругът ми Йордан ни напусна, останах сама с двете си дъщери – Мария и Елица, и трябваше да се боря за всяка стотинка. Последното ми откритие преобърна представите ми за справедливост и ме накара да се замисля – дали наистина познавам децата си?
В една дъждовна нощ оставих новороденото си момиченце на прага на непознат дом в Пловдив. Сърцето ми се късаше, но знаех, че това е единственият шанс тя да оцелее и да има по-добър живот. Сега, години по-късно, се питам дали някога ще ми прости и дали обществото ще разбере болката ми.
Казвам се Николина, но повече от три десетилетия всички ме познаваха като Никола. Животът ме принуди да скрия коя съм, за да осигуря по-добро бъдеще на дъщеря си Ива. Това е моята изповед за болката, самотата и безкрайната майчина любов.
