Аз съм Мария, майка на три деца, и искам да споделя историята си за кърменето на сина ми Георги до осемгодишна възраст. Въпреки че в началото бях уверена в решението си, сега изпитвам дълбоки съжаления за въздействието, което това може да е имало върху него и семейството ни. Това е история за любов, отдаденост и трудния път към приемането на собствените ми избори.
Преди повече от 30 години родих трима сина. Сега никой от тях не е готов да помогне или да се грижи за своите остаряващи родители. Когато бях млада, не пестях усилия или здраве в отглеждането на децата си. Общо имам пет деца: две дъщери и трима сина. Това беше преди повече от 30 години. Сега децата ми имат свои семейства. Моите отношения с тях
Отглеждането на сина ми самостоятелно никога не беше лесно, но го правех с любов и отдаденост. Сега, когато той изгражда нов живот със съпругата си, се чувствам като външен наблюдател, чудейки се къде сбърках.
Вековната представа, че животът на майката се върти единствено около децата ѝ, се преосмисля. Лиляна, всеотдайна майка на три деца, прекара десетилетия, поставяйки семейството си на първо място. Когато децата ѝ, Александър, Жана и Теодор, напуснаха дома, Лиляна получи неочаквано наследство от далечна леля. Това ново богатство я подтикна да вземе смело решение, което първоначално шокира семейството ѝ и в крайна сметка доведе до непредвидени предизвикателства и болка.
Бракът на Ема и Иван беше постоянна битка, като напрежението се засили след като Ема реши да направи пауза в кариерата си, за да се грижи за новородената им дъщеря, Лили. Пристигането на детето само задълбочи разрива между тях, тъй като семейните лоялности бяха подложени на изпитание.
Връщайки се у дома с новороденото си, бях изтощена и претоварена. Съпругът ми, Иван, беше подкрепящ, но зает с работа. Жадувах за помощта, за която приятелите ми разказваха — майки, които готвят, чистят и се грижат за бебето. Но когато майка ми пристигна, нейната представа за помощ беше далеч от това, което очаквах.
Като отличничка от престижен университет в София, мислех, че съм разбрала живота. Но когато дъщеря ми невинно нарече леля си ‘мама’, това предизвика семейна конфронтация, която никой от нас не очакваше, оставяйки отношенията ни напрегнати и нерешени.
Емоционален разказ за борбата на една жена да открие своята идентичност и цел след години на безкористно посвещение на семейството си, само за да открие, че пътят е далеч от завършен.
Най-добрата ми приятелка, Мария, наскоро стана майка за първи път. Бяхме неразделни от студентските си години, споделяйки безброй спомени и мечти. Винаги съм вярвала, че нашето приятелство ще устои на всяко предизвикателство. Но с появата на нейното бебе, всичко се промени към по-лошо. Мария започна да се изолира и пренебрегваше своето благополучие, което беше рязък контраст с жизнената жена, която беше преди. Нашите чести излизания се превърнаха в далечен спомен.
