Казвам се Даниел и никога не съм вярвал, че едно обикновено запознанство между баба ми и приятелката ми ще преобърне целия ми свят. Баба Мария, стожерът на нашето семейство, беше толкова развълнувана да срещне Елица, но вечерята се превърна в арена на сблъсък между поколенията и ценностите. Сега се чудя дали някога ще можем да върнем доверието и топлината, които изгубихме онази нощ.
Казвам се Мария и цял живот съм работила рамо до рамо с мъжа си в малката ни пекарна в Пловдив. Когато дъщеря ни Ива се омъжи за Петър, вярвах, че ще продължим традицията и ще работим заедно като истинско семейство. Но скоро разбрах, че не всички ценят труда и усилията по един и същи начин.
Всичко започна с една вечеря, на която зетят ми – Мартин – за пореден път намекна, че заслужава повече, само защото сме собственици на малък семеен бизнес. Историята ми е за сблъсъка между очакванията и реалността, за семейните конфликти и за това какво означава да си част от българско семейство, в което всеки трябва да се труди. Питам се: дали младите днес знаят какво е истински труд и семейна отговорност?
