Винаги съм вярвала, че ще остарея сред семейството си, но сега съм сама. Децата и внуците ми живеят наблизо, но сякаш съм невидима за тях. Болката от самотата ме кара да се питам къде сбърках и дали някога ще се почувствам нужна отново.
Казвам се Мария и винаги съм вярвала, че семейството е най-важното нещо. С мъжа ми дадохме всичко за дъщеря ни Виктория, но след като се омъжи за Петър, отношенията ни се промениха. Сега се чудя – къде сбъркахме и заслужаваме ли тази тишина?
Отидох при сина си в София с надеждата за почивка и време заедно, но се оказах затрупана с домакинска работа, без признателност. Преживях разочарование, болка и самота, докато се опитвах да намеря мястото си в живота на детето си. Сега се питам дали любовта и грижата на една майка някога се оценяват истински.
