В тази история разказвам за брат ми Стефан, който посвети живота си на децата си, но когато се разболя, те го изоставиха. Преживях болката и безсилието да гледам как човекът, който винаги е бил стълб на семейството, остава сам в най-трудния момент. Питам се – къде сбъркахме като общество и семейство?
Казвам се Мария и цял живот съм се раздавала за семейството си. Днес, в малкия си апартамент в Люлин, се боря с тишината и спомените, докато децата и внуците ми са наблизо, но сякаш съм им станала ненужна. Опитвам се да разбера къде сбърках и дали някога ще намеря отново място в техния живот.
Казвам се Весела и цял живот съм се раздавала за двете си дъщери, забравяйки за себе си. Днес, когато те имат свои семейства и кариери, усещам празнота и болка от тяхната дистанция. Това е моята изповед за майчината жертва, разочарованието и вечния въпрос – къде сбъркахме?
Винаги съм вярвала, че ще остарея сред семейството си, но сега съм сама. Децата и внуците ми живеят наблизо, но сякаш съм невидима за тях. Болката от самотата ме кара да се питам къде сбърках и дали някога ще се почувствам нужна отново.
Казвам се Мария и винаги съм вярвала, че семейството е най-важното нещо. С мъжа ми дадохме всичко за дъщеря ни Виктория, но след като се омъжи за Петър, отношенията ни се промениха. Сега се чудя – къде сбъркахме и заслужаваме ли тази тишина?
Отидох при сина си в София с надеждата за почивка и време заедно, но се оказах затрупана с домакинска работа, без признателност. Преживях разочарование, болка и самота, докато се опитвах да намеря мястото си в живота на детето си. Сега се питам дали любовта и грижата на една майка някога се оценяват истински.
