Аз съм Мария, баба на три внучета, които отгледах почти сама, докато децата ми градяха кариери в София. Днес, когато съм на 68 и здравето ми вече не е същото, усещам как съм останала настрана от живота им – сякаш съм излишна. Питам се: заслужаваше ли си всичко това, ако сега съм забравена?