Цели години живях за дома на дъщеря си, гледах внучката си и вършех всичко, което никой друг не виждаше. Когато помощта ми беше превърната в безплатно задължение, се наложи да избера между собственото си достойнство и страха да не остана сама. Историята ми е за границите, които поставих твърде късно, но които върнаха гласа ми в собствения ми живот.